констатация
[kɔnstɐˈtat͡sijɐ]
констатация значение:
Какво е констатация? Установяване на някакъв факт или истина, обикновено въз основа на наблюдение или проверка.
1. (общо) Установяване на някакъв факт или истина, обикновено въз основа на наблюдение или проверка.
2. (администрация) Писмен документ или протокол, удостоверяващ намереното положение.
- Ударение
- констата̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ста-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- констатации
Примери за използване на констатация
(общо)
- Лекарят направи констатация за настъпилата смърт.
- Това не е критика, а просто констатация на фактите.
(администрация)
- Комисията състави констатация за щетите след бурята.
Синоними на констатация
Антоними на констатация
Как се пише констатация
Грешни изписвания: констатациа, констатиране, кунстатация, констътация, констатъция, констатацйя
Думи от женски род, завършващи на -ия, в множествено число завършват на -ии (констатации), а не на -й.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:constatatio
Произлиза от латинския глагол 'constare' (стоя твърдо, установен съм, известен съм) чрез френското 'constatation'. В българския език навлиза като термин за официално или формално установяване на факт.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тъжна констатация
- лекарска констатация
- направя констатация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
