мълчалив
[mɐɫt͡ʃɐˈlif]
мълчалив значение:
Какво е мълчалив? Който не говори много, който обича да мълчи; тих по характер.
1. (за човек) Който не говори много, който обича да мълчи; тих по характер.
2. (преносно) В който цари тишина; тих, спокоен (за място или време).
3. (за чувство) Който не се изразява с думи; скрит, таен.
- Ударение
- мълчалѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мъл-ча-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мълчаливи
Примери за използване на мълчалив
(за човек)
- Той беше скромен и мълчалив човек, който рядко вземаше думата.
(преносно)
- Вървяха през мълчаливата гора.
(за чувство)
- Между тях имаше мълчаливо съгласие.
Синоними на мълчалив
Антоними на мълчалив
Как се пише мълчалив
Грешни изписвания: малчалив, мълчълив, мълчалйв
Коренът се пише с ъ (променливо 'ъ' от старобългарски). Проверка: мълк.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:млъчати
Произлиза от глагола 'мълча' + наставка за качество '-лив'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
