набедяване
[nabɛdʲavanɛ]
набедяване значение:
Какво е набедяване? Действието на това да се припише на някого вина, престъпление или лоша постъпка, която не е извършил; несправедливо обвинение.
1. (пряко) Действието на това да се припише на някого вина, престъпление или лоша постъпка, която не е извършил; несправедливо обвинение.
- Ударение
- набедя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-бе-дя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- набедявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на набедяване
(пряко)
- Набедяването на невинен човек е тежък морален грях.
- Тя не можа да понесе набедяването в кражба и напусна работа.
Синоними на набедяване
Антоними на набедяване
Как се пише набедяване
Грешни изписвания: набеждаване, набидяване, нъбедяване, набедявъне
Думата се пише с я (променливо я) след д. В юридически контекст често се използва сродната дума набеждаване (по чл. 286 от НК), но в общия език набедяване е коректна форма за отглаголно съществително от набедявам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣда
Произлиза от глагола 'набедя'/'набедявам', който е образуван от предлога 'на-' и корена 'беда' (зло, нещастие, клевета). Връзката е с идеята за навличане на беда върху някого чрез думи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- несправедливо набедяване
- набедяване в престъпление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
