набеждаване
[nɐbɛʒˈdavɐnɛ]
набеждаване значение:
Какво е набеждаване? Действие, при което някой се обвинява несправедливо в извършване на престъпление или простъпка; приписване на вина без основание (клевета).
1. (право/общо) Действие, при което някой се обвинява несправедливо в извършване на престъпление или простъпка; приписване на вина без основание (клевета).
- Ударение
- набежда̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-беж-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- набеждавания
Примери за използване на набеждаване
(право/общо)
- Набеждаването в престъпление е наказуемо деяние според Наказателния кодекс.
- Тя се разплака от обида заради грозното набеждаване в кражба.
Синоними на набеждаване
Антоними на набеждаване
Как се пише набеждаване
Грешни изписвания: набедяване, нъбеждаване, набеждъване, набеждавъне
Думата се пише с жд (набеждаване), тъй като е образувана от глагола от несвършен вид набеждавам. (Формата набедяване е теоретично възможна от свършения глагол набедя, но е нехарактерна за книжовния език).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣда
Отглаголно съществително от 'набеждавам'. Коренът 'беда' исторически носи смисъл на клевета, злословие или обвинение в зло.
Употреба
Чести словосъчетания:
- несправедливо набеждаване
- набеждаване в престъпление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
