Dumite-BG – онлайн речник за българския език

накарване

[nɐˈkarvɐnɛ]

накарване значение:

Какво е накарване? Вкарване на животни или превозни средства в определено място (напр. кошара, гараж).

1. (селско стопанство/транспорт) Вкарване на животни или превозни средства в определено място (напр. кошара, гараж).
2. (разговорно) Принуждаване на някого да извърши нещо (процесът на убеждаване или натиск).
Ударение
нака́рване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-кар-ва-не
Род
среден
Мн. число
накарвания
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накарване

(селско стопанство/транспорт)
  • Накарването на овцете в кошарата стана по-трудно заради дъжда.
  • Накарването на камиона в тесния двор изискваше майсторство.
(разговорно)
  • Накарването му да учи уроците си е истинска мъка за родителите.

Антоними на накарване

Как се пише накарване

Грешни изписвания: нъкарване, накърване, накарвъне
Няма особености. Следва фонетичния принцип.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:карам
От глагола 'накарвам', който е производен на 'карам' с представка 'на-'. Основното значение е свързано с движение (карам кола/животни) или принуда.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.