огорчаване
[oɡortʃ'avanɛ]
огорчаване значение:
Какво е огорчаване? Процесът на предизвикване на чувство на скръб, обида или разочарование у някого.
1. (общо) Процесът на предизвикване на чувство на скръб, обида или разочарование у някого.
2. (психология) Състояние на изпитване на горчивина, породена от неуспех или несправедливо отношение.
- Ударение
- огорча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-гор-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- огорчавания
Примери за използване на огорчаване
(общо)
- Постоянните критики водеха до огорчаване на служителите.
- Тя се стараеше да избегне всяко излишно огорчаване на родителите си.
(психология)
- След загубата в душата му остана само дълбоко огорчаване.
- Огорчаването от предателството не премина с годините.
Синоними на огорчаване
Антоними на огорчаване
Как се пише огорчаване
Грешни изписвания: огорчаваня, угорчаване, огурчаване, огорчъване, огорчавъне
Думата се пише с 'о' в началото (представка о-) и с 'а' в корена (горч-а-ване, наставка за несвършен вид). Не се пише с 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:огорчавам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'огорчавам' с наставката '-не'. Коренът 'гор-' е общославянски и се свързва с вкусовото усещане за 'горчиво', което метафорично преминава в емоционално страдание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко огорчаване
- излишно огорчаване
- чувство на огорчаване
- доставям огорчаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
