очарованост
[ot͡ʃaˈrɔvanost]
очарованост значение:
Какво е очарованост? Силно чувство на възхищение, плененост и удоволствие, породено от някого или нещо привлекателно.
1. (емоции) Силно чувство на възхищение, плененост и удоволствие, породено от някого или нещо привлекателно.
- Ударение
- очаро̀ваност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ча-ро-ва-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на очарованост
(емоции)
- Тя не скриваше своята очарованост от красивата гледка.
- В писмата му се долавяше детинска очарованост от новия град.
Синоними на очарованост
Антоними на очарованост
Как се пише очарованост
Грешни изписвания: очарованност, учарованост, очърованост, очаруваност, очаровъност, очаровануст
Пише се с едно н. Двойно 'н' се пише само когато прилагателното завършва на '-нен' (напр. временен -> временност), докато тук произлиза от причастие на '-ан' (очарован).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чаръ
От глагола 'очаровам', който произлиза от старинната дума 'чар' (магия, вълшебство). Суфиксът '-ност' образува абстрактно съществително за състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрена очарованост
- дълбока очарованост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
