повелителност
[povɛˈlitɛlnost]
повелителност значение:
Какво е повелителност? Качество на човек или поведение, което изразява властност, склонност към заповядване и налагане на волята над другите.
1. (пряко) Качество на човек или поведение, което изразява властност, склонност към заповядване и налагане на волята над другите.
- Ударение
- повели'телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ли-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на повелителност
(пряко)
- В гласа му се долавяше нетърпяща възражение повелителност.
- Тя ръководеше отдела с присъщата си повелителност, която респектираше служителите.
Синоними на повелителност
Как се пише повелителност
Грешни изписвания: повелителнозт, повилителност, пувелителност, повелйтелност, повелителнуст
Думата завършва на наставката -ност, която е характерна за абстрактни съществителни имена в женски род и се пише винаги със с, а не със з.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повелѣти
Образувано от съществителното 'повелител' (владетел, господар) с наставка '-ност' за абстрактно съществително име. Коренът е свързан със старобългарския глагол 'повелѣти' (заповядвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- строга повелителност
- присъща повелителност
- тон на повелителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
