Dumite-BG – онлайн речник за българския език

покорство

[poˈkɔrstvo]

покорство значение:

Какво е покорство? Качество или поведение на човек, който се подчинява безропотно на чужда воля; липса на съпротива.

1. (пряко) Качество или поведение на човек, който се подчинява безропотно на чужда воля; липса на съпротива.
Ударение
поко̀рство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-кор-ство
Род
среден
Мн. число
покорства (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покорство

(пряко)
  • Тя наведе глава в знак на покорство.
  • Войниците проявиха пълно покорство пред командира.

Как се пише покорство

Грешни изписвания: покорзтво, пукорство, покурство, покорству
Наставката е -ство (за абстрактни съществителни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покорьство
Производно от 'покорен'. Коренът 'кор' е свързан с глагола 'коря' и идеята за превиване/смирение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сляпо покорство
  • знак на покорство
  • държа в покорство

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.