продиктуване
[prodikˈtuvɐnɛ]
продиктуване значение:
Какво е продиктуване? Действието по изговаряне на текст на глас, за да бъде записан от друг.
1. (пряко) Действието по изговаряне на текст на глас, за да бъде записан от друг.
2. (преносно) Налагане на воля, условия или решения по категоричен начин.
- Ударение
- продикту̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-дик-ту-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- продиктувания
- Вид
- няма
- Преходност
- няма
Примери за използване на продиктуване
(пряко)
- Продиктуването на условията на договора отне половин час.
- След продиктуването на домашното, учениците затвориха тетрадките.
(преносно)
- Това решение е резултат от продиктуване от страна на ръководството.
- Външното продиктуване на политики не се приема добре.
Синоними на продиктуване
Как се пише продиктуване
Грешни изписвания: продектуване, прудиктуване, продйктуване, продиктоване, продиктувъне
В корена се пише и (дикт-), следвайки чуждия произход на думата.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dictare
Отглаголно съществително от 'продиктувам'. Коренът е от латински *dictare* (казвам често, нареждам), навлязъл през западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- продиктуване на текст
- продиктуване на волята
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
