прокуратор
[prokoˈrator]
прокуратор значение:
Какво е прокуратор? В Древен Рим: висш служител, натоварен с управлението на императорските имоти, събирането на данъци или управлението на по-малка провинция.
1. (история) В Древен Рим: висш служител, натоварен с управлението на императорските имоти, събирането на данъци или управлението на по-малка провинция.
2. (право) Упълномощено лице, представител по съдебни или финансови дела (остаряло или в специфичен юридически контекст на някои държави).
- Ударение
- прокура̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ку-ра-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прокуратори
Примери за използване на прокуратор
(история)
- Понтий Пилат е бил прокуратор на Юдея.
- Императорът изпрати нов прокуратор да следи финансите на провинцията.
(право)
- Генералният прокуратор на ордена подписа договора.
Синоними на прокуратор
Как се пише прокуратор
Грешни изписвания: прокоратор, прукуратор, прокурътор, прокуратур
Пише се с 'у' във втората сричка, следвайки латинския оригинал procurator.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:procurator
От латинското procurator – 'управител', 'пълномощник', от глагола procurare ('грижа се за нещо'). В българския език влиза като термин за римска длъжност и по-късно като правен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- римски прокуратор
- генерален прокуратор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
