противник
[protivnik]
противник значение:
Какво е противник? Лице или група, която се намира във враждебни отношения с другиго; съперник в битка, игра или състезание.
1. (военно дело / спорт) Лице или група, която се намира във враждебни отношения с другиго; съперник в битка, игра или състезание.
2. (абстрактно) Човек, който има отрицателно отношение към някаква идея, кауза или действие и се бори срещу нея.
- Ударение
- протѝвник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-тив-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- противници
Примери за използване на противник
(военно дело / спорт)
- Отборът подцени своя противник и загуби мача.
- Противникът настъпваше по целия фронт.
(абстрактно)
- Той е убеден противник на тютюнопушенето.
- Политическите противници влязоха в остър дебат.
Антоними на противник
Как се пише противник
Грешни изписвания: протевник, протѝвник (ударение), прутивник, протйвник, противнйк
Пише се с о в първата сричка и и във втората. Думата следва правописа на предлога против.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:противъ
Произлиза от предлога и наречието 'против' + наставка '-ник'. Връзка със старобългарското 'противъ' (срещу).
Употреба
Чести словосъчетания:
- политически противник
- достоен противник
- опасен противник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
