пустотия
[pustoˈtijɐ]
пустотия значение:
Какво е пустотия? Качеството на място, което е пусто, безлюдно, необитаемо; пущинак.
1. (пряко) Качеството на място, което е пусто, безлюдно, необитаемо; пущинак.
2. (преносно) Липса на съдържание, смисъл или духовни ценности; скука, еднообразие.
3. (разговорно) Глупост, нелепост, нещо незначително или досадно.
- Ударение
- пустоти'я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пус-то-ти-я
- Род
- женски
- Мн. число
- пустотии
Примери за използване на пустотия
(пряко)
- Наоколо се простираше безкрайна пустотия без нито едно дърво.
(преносно)
- Душевната пустотия го измъчваше повече от самотата.
- В този град цари пълна културна пустотия.
(разговорно)
- Не се ядосвай за такива пустотии.
Антоними на пустотия
Как се пише пустотия
Грешни изписвания: постотия, пустутия, пустотйя
Изписва се с у в първата сричка и о във втората (от корена пуст).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пуст
Произлиза от старославянския корен за „пуст“, „празен“ + наставка за абстрактни съществителни -ия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна пустотия
- безкрайна пустотия
- душевна пустотия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
