разочароване
[rɐzot͡ʃɐˈrɔvɐnɛ]
разочароване значение:
Какво е разочароване? Активният процес на лишаване на някого от илюзии, надежди или вяра в нещо; действие, което предизвиква чувство на неудовлетворение.
1. (психология) Активният процес на лишаване на някого от илюзии, надежди или вяра в нещо; действие, което предизвиква чувство на неудовлетворение.
2. (състояние) Самото преживяване на загуба на очаквания (често се използва синонимно с 'разочарование').
- Ударение
- разочаро̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зо-ча-ро-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разочарования (често се ползва формата на резултативното същ.)
- Възвратна форма
- разочароване се
Примери за използване на разочароване
(психология)
- Постоянното разочароване на избирателите доведе до ниска активност.
- Тя се страхуваше от ново разочароване на родителите си.
(състояние)
- След разочароването идва реализмът.
Синоними на разочароване
Антоними на разочароване
Как се пише разочароване
Грешни изписвания: разочаруване, ръзочароване, разучароване, разочъроване, разочаровъне
Пише се с о в наставката -ова- (от глагола разочаровам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чар
От глагола 'разочаровам', който е антоним на 'очаровам' (от 'чар'). Представката 'раз-' указва отмяна или премахване на действието (демагьосване).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко разочароване
- горчиво разочароване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
