самоодобрение
[sɐmo.odobˈrɛniɛ]
самоодобрение значение:
Какво е самоодобрение? Чувство на удовлетвореност от собствените постъпки, качества или поведение; положителна оценка, която човек дава сам на себе си.
1. (пряко) Чувство на удовлетвореност от собствените постъпки, качества или поведение; положителна оценка, която човек дава сам на себе си.
- Ударение
- самоодобрѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-о-доб-ре-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самоодобрения
Примери за използване на самоодобрение
(пряко)
- Той се усмихна с нескрито самоодобрение, докато гледаше завършената картина.
- Липсата на самоодобрение може да доведе до ниско самочувствие.
Синоними на самоодобрение
Антоними на самоодобрение
Как се пише самоодобрение
Грешни изписвания: самоудобрение, само-одобрение, съмоодобрение, самуодобрение, самоодубрение, самоодобренйе
Думата се пише слято, тъй като е сложно съществително име, чиято първа съставка е съкратена форма на друга част на речта (в случая местоимението 'сам').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + одобрение
Сложна дума, образувана от съединяването на местоименния корен 'сам' и съществителното 'одобрение'. Калкира чужди модели (напр. англ. self-approval), но е изградена изцяло с домашни морфеми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чувство на самоодобрение
- търся самоодобрение
- изразявам самоодобрение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
