своеобразен
[svoɛoˈbrazɛn]
своеобразен значение:
Какво е своеобразен? Който се отличава със свои характерни особености; оригинален, специфичен, неповторим.
1. (общо) Който се отличава със свои характерни особености; оригинален, специфичен, неповторим.
2. (нюанс) Който прилича на нещо друго, явява се като един вид негова разновидност.
- Ударение
- своеобра̀зен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сво-е-об-ра-зен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- своеобразни
Примери за използване на своеобразен
(общо)
- Къщата имаше своеобразен архитектурен стил, който не се срещаше другаде.
- Това беше своеобразен протест срещу системата.
(нюанс)
- Срещата се превърна в своеобразен изпит за неговите умения.
Синоними на своеобразен
Антоними на своеобразен
Как се пише своеобразен
Грешни изписвания: своиобразен, своеображен, свуеобразен, своеубразен, своеобръзен
Пише се слято. Първата част завършва на -е (свое-), втората започва с о- (образен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свой + образ
Сложна дума, образувана от местоимението 'свой' и съществителното 'образ'. Означава 'имащ свой собствен образ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- своеобразен чар
- своеобразен рекорд
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
