собствен
[ˈsɔbstvɛn]
собствен значение:
Какво е собствен? Който принадлежи на самия говорещ или на лицето, за което става дума; личен.
1. (пряко) Който принадлежи на самия говорещ или на лицето, за което става дума; личен.
2. (езикознание) Вид съществително име, което назовава конкретен, индивидуален обект (човек, град, река) и се пише с главна буква.
3. (физика/математика) Характерен за даден обект, вътрешно присъщ.
- Ударение
- со̀бствен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- соб-ствен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- собствени
Примери за използване на собствен
(пряко)
- Той живее в собствен апартамент в центъра.
- Видях го със собствените си очи.
(езикознание)
- Името 'Иван' е съществително собствено име, докато 'човек' е нарицателно.
(физика/математика)
- Собствена честота на трептене.
- Собствен вектор на матрицата.
Синоними на собствен
Антоними на собствен
Как се пише собствен
Грешни изписвания: собсвен, сопствен, субствен
Пише се б (а не п), проверка с думата себе си или собственост. Групата съгласни е -бств-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:собьство
От старобългарското местоимение *себѣ*, *собь* (себе си) + наставка. Свързано е с идеята за притежание и принадлежност към себе си.
Употреба
Чести словосъчетания:
- собствен бизнес
- собствено мнение
- собствено име
- в собствения си сос
Фразеологизми:
- вря в собствения си сос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
