суета
[suɛˈta]
суета значение:
Какво е суета? Стремеж към външен блясък, слава и признание за незначителни качества; пустославие.
1. (пряко) Стремеж към външен блясък, слава и признание за незначителни качества; пустославие.
2. (преносно) Безсмислено бързане, хаотично движение и грижи за дребни, преходни неща.
- Ударение
- суета̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-е-та
- Род
- женски
- Мн. число
- суети
Примери за използване на суета
(пряко)
- Нейната суета я караше да прекарва часове пред огледалото.
- Всичко е суета и гонене на вятъра.
(преносно)
- Умори се от градската суета и се премести на село.
- Празнична суета обхвана целия град.
Синоними на суета
Антоними на суета
Как се пише суета
Грешни изписвания: суйета, соета
Пише се с уе. Не се пише с 'й' между гласните.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:суѥта
От старобългарското *суѥта*, производно на прилагателното *суй* (празен, напразен). Има връзка със санскритското *sva* (свой, собствен) - в смисъл на затворен в себе си.
Употреба
Чести словосъчетания:
- човешка суета
- светска суета
- удовлетворявам суетата си
Фразеологизми:
- суета на суетите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
