Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съпротивляване

[sɐprotivˈʎavanɛ]

съпротивляване значение:

Какво е съпротивляване? Оказване на отпор; действие срещу някаква сила, натиск или принуда.

1. (пряко) Оказване на отпор; действие срещу някаква сила, натиск или принуда.
Ударение
съпротивля'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-про-тив-ля-ва-не
Род
среден
Мн. число
съпротивлявания (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съпротивляване

(пряко)
  • Полицията арестува заподозрения поради активно съпротивляване.
  • Съпротивляването на материала при обработка беше по-голямо от очакваното.

Антоними на съпротивляване

Как се пише съпротивляване

Грешни изписвания: съпротиляване, сапротивляване, съпрутивляване, съпротйвляване, съпротивлявъне
Следва се правописът на глагола 'съпротивлявам'. Обърнете внимание на 'я' след 'л'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съпротивъ
От глагола 'съпротивлявам се'. Коренът е 'против', наследен от старобългарското наречие и предлог.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • активно съпротивляване
  • безполезно съпротивляване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.