Dumite-BG – онлайн речник за българския език

удивителен

[udiˈvitɛlɛn]

удивителен значение:

Какво е удивителен? Който предизвиква силно възхищение, почуда или изненада; изключителен.

1. (общо) Който предизвиква силно възхищение, почуда или изненада; изключителен.
2. (граматика) Пунктуационен знак (!), който се поставя в края на възклицателни изречения.
Ударение
удивѝтелен
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
у-ди-ви-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
удивителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удивителен

(общо)
  • Гледката от върха беше удивителна.
  • Тя притежава удивителен талант.
(граматика)
  • Не забравяй да сложиш удивителен накрая.
  • Знакът удивителен означава силна емоция.

Антоними на удивителен

Как се пише удивителен

Грешни изписвания: одивителен, удевителен, удйвителен, удивйтелен
Пише се с у (представка у- за постигане на резултат) и и в корена (от див).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дивя се
Произлиза от глагола 'удивявам' (предизвиквам почуда), корен 'див' (чудо, дивен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • удивителна красота
  • удивителен знак

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.