устремяване
[ustrɛˈmʲavɐnɛ]
устремяване значение:
Какво е устремяване? Насочване с голяма скорост или енергия към определена цел или посока.
1. (пряко) Насочване с голяма скорост или енергия към определена цел или посока.
2. (преносно) Силно желание, амбиция или фокус върху постигането на някаква цел.
- Ударение
- устремя́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-стре-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- устремявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на устремяване
(пряко)
- Внезапното устремяване на коня към оградата изплаши ездача.
- Наблюдаваме устремяване на въздушните маси на север.
(преносно)
- Нейното устремяване към върховете на науката е похвално.
Антоними на устремяване
Как се пише устремяване
Грешни изписвания: устримяване, остремяване, устремявъне
Променливото 'я' е в ударена позиция след мека съгласна, но проверката е чрез корена стрем (стремеж).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стрьмъ
От глагола 'устремявам се'. Коренът е свързан със старобългарското 'стрьмъ' (стръмен, рязък), носещо идеята за рязко движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- устремяване на погледа
- устремяване към целта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
