хайдутин
[xɐjˈdutin]
хайдутин значение:
Какво е хайдутин? Народен закрилник и борец срещу османската власт през периода на робството; въоръжен бунтовник, който действа в горите (хайдушко движение).
1. (история) Народен закрилник и борец срещу османската власт през периода на робството; въоръжен бунтовник, който действа в горите (хайдушко движение).
2. (преносно) Човек, който граби, присвоява чуждо или постъпва безцеремонно; разбойник.
- Ударение
- хайду̀тин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хай-ду-тин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хайдути
Примери за използване на хайдутин
(история)
- Хайдутинът слезе от Балкана, за да защити селото.
- Песните за хайдути са важна част от българския фолклор.
(преносно)
- Тези търговци са чисти хайдути с тези цени!
Как се пише хайдутин
Грешни изписвания: хайдутен, хайдотин, хъйдутин, хаидутин, хайдутйн
Пише се с у. Думата има наставка -ин за единствено число, която отпада в множествено (хайдути).
Етимология
Произход:Унгарски
Оригинална дума:hajdú
През турски (haydut - разбойник) от унгарски 'hajdú' (първоначално 'говедар', по-късно 'наемен войник').
Употреба
Чести словосъчетания:
- хайдутин вехт
- народен хайдутин
Фразеологизми:
- хайдутин майка не храни
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
