антагонист
[ɐntɐɡoˈnist]
антагонист значение:
Какво е антагонист? Непримирим противник; човек, който се противопоставя активно на друг в борба или спор.
1. (книжовно) Непримирим противник; човек, който се противопоставя активно на друг в борба или спор.
2. (анатомия) Мускул или орган, който действа в посока, обратна на друг мускул (агонист).
3. (литература) Герой в художествено произведение, който се противопоставя на главния герой (протагониста).
- Ударение
- антагонѝст
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ан-та-го-нист
- Род
- мъжки
- Мн. число
- антагонисти
Примери за използване на антагонист
(книжовно)
- Двамата политици бяха стари антагонисти и никога не постигаха съгласие.
(анатомия)
- Бицепсът и трицепсът са мускули антагонисти – единият сгъва, а другият разгъва ръката.
(литература)
- В 'Хари Потър' Волдемор е главният антагонист.
Синоними на антагонист
Антоними на антагонист
Как се пише антагонист
Грешни изписвания: антогонист, антъгонист, антагунист, антагонйст
Пише се с две 'а' в началото (анта-). Думата съдържа корена -гон-.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀνταγωνιστής
През френски *antagoniste* или руски *антагонист*. От старогръцки *antagonistes* – противник, съперник (от *anti* - против и *agon* - борба).
Употреба
Чести словосъчетания:
- класов антагонист
- политически антагонист
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
