Енциклопедия на българския език

благоразположение

[bɫaɡorazpoloˈʒɛniɛ]

благоразположение значение:

Какво е благоразположение? Добро, приветливо отношение към някого; симпатия, благосклонност.

1. (пряко) Добро, приветливо отношение към някого; симпатия, благосклонност.
2. (психология) Добро душевно състояние, добро настроение.
Ударение
благоразположе'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-раз-по-ло-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
благоразположения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благоразположение

(пряко)
  • Той се радваше на благоразположението на началника си.
  • Тя спечели благоразположението на журито с усмивката си.
(психология)
  • Алкохолът създава временно усещане за благоразположение.

Антоними на благоразположение

Как се пише благоразположение

Пише се с з пред звучната съгласна п в представката раз-? Не, правилото е, че представката раз- се пише винаги със з, независимо от следващата съгласна (дори да е беззвучна като 'п').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:благо + разположение
Сложна дума, образувана от корените 'благо' (добро) и 'разположение'. Калка по модел на гръцки или църковнославянски словообразувателни модели.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • печеля благоразположение
  • ползвам се с благоразположение