възпротивяване
[vɐsprɔtiˈvjavɐnɛ]
възпротивяване значение:
Какво е възпротивяване? Действието или процесът на оказване на съпротива, несъгласие или противодействие спрямо някого или нещо.
1. (общо) Действието или процесът на оказване на съпротива, несъгласие или противодействие спрямо някого или нещо.
- Ударение
- възпротивя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-про-ти-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възпротивявания
Примери за използване на възпротивяване
(общо)
- Всяко възпротивяване срещу заповедта ще бъде наказано.
- Срещнахме неочаквано възпротивяване от страна на местните жители.
Синоними на възпротивяване
Антоними на възпротивяване
Как се пише възпротивяване
Грешни изписвания: възпротивеване, вазпротивяване, възпрутивяване, възпротйвяване, възпротивявъне
Пише се с 'я' след 'в' (променливо я), тъй като в глагола 'възпротивявам' ударението не пада върху гласната, но коренът запазва мекостта.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:против
Отглаголно съществително от 'възпротивявам се' (въз- + против).
Употреба
Чести словосъчетания:
- активно възпротивяване
- срещам възпротивяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
