гласен
[ˈɡlasɛn]
гласен значение:
Какво е гласен? Който се отнася до гласа или до образуването на звуци от човешкия говорен апарат.
1. (Анатомия) Който се отнася до гласа или до образуването на звуци от човешкия говорен апарат.
2. (Фонетика) Звук, при чието произнасяне въздушната струя минава свободно през устната кухина, без да среща преграда; противоположно на съгласен.
3. (Пряко) Който се извършва или изразява на глас, за да бъде чут; силен, звучен.
- Ударение
- гла̀сен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- гла-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гласни
Примери за използване на гласен
(Анатомия)
- Възлите на гласните струни пречат на пеенето.
- Гласните връзки вибрират при преминаване на въздух.
(Фонетика)
- В българския език има шест основни гласни звука.
- Думата завършва на гласна буква.
(Пряко)
- Разнесе се гласен смех из залата.
- Тя изрази гласно недоволството си.
Как се пише гласен
Грешни изписвания: гласън, глъсен
Думата се пише с е в последната сричка (гласен), което изпада в мн.ч. (гласни) – т.нар. непостоянно ъ/е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гласъ
Наследена от праславянската дума *golsъ (глас, звук). Свързана с индоевропейски корени за 'зово', 'викам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гласни струни
- гласен звук
- гласно четене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
