добронравен
[dobroˈnravɛn]
добронравен значение:
Какво е добронравен? Който има добър, кротък нрав; който е послушен, миролюбив и сговорчив (често се използва за животни или деца).
1. (пряко) Който има добър, кротък нрав; който е послушен, миролюбив и сговорчив (често се използва за животни или деца).
- Ударение
- добронра̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- доб-ро-нра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- добронравни
Примери за използване на добронравен
(пряко)
- Конят беше изключително добронравен и позволяваше на децата да го яздят.
- Търсим си добронравен съквартирант, който не създава конфликти.
Как се пише добронравен
Грешни изписвания: добрунаравен, дубронравен, добрунравен, добронръвен
Сложна дума с две основи, пише се слято. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + нрав
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'добър' и съществителното 'нрав' (характер), свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добронравен кон
- добронравно куче
- добронравен човек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
