звънък
[ˈzvɤnɐk]
звънък значение:
Какво е звънък? Който издава ясен, чист и силен звук (обикновено за глас или музикален инструмент); звучен.
1. (пряко) Който издава ясен, чист и силен звук (обикновено за глас или музикален инструмент); звучен.
2. (фонетика) За съгласен звук: който се произнася с участие на гласните струни.
- Ударение
- звъ'нък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- звъ-нък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- звънки
Примери за използване на звънък
(пряко)
- Тя се разсмя със звънък глас.
- Чу се звънка песен откъм поляната.
(фонетика)
- Звукът 'б' е звънък, а 'п' е беззвучен.
Как се пише звънък
Грешни изписвания: звънак, званък
Думата се пише с ъ и в двете срички. Във формата за мн.ч. второто 'ъ' изпада: звънки.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звонъ
Произлиза от корена 'звън' (звук, кънтене) + наставка '-ък'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звънък смях
- звънък глас
- звънка целувка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
