Dumite-BG – онлайн речник за българския език

зложелателност

[zloʒɛˈlatɛlnost]

зложелателност значение:

Какво е зложелателност? Качество на човек, който изпитва или проявява лоши чувства и намерения към другите; враждебност.

1. (етика) Качество на човек, който изпитва или проявява лоши чувства и намерения към другите; враждебност.
Ударение
зложела̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зло-же-ла-тел-ност
Род
женски
Мн. число
зложелателности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зложелателност

(етика)
  • Неговата зложелателност пролича в саркастичните му коментари.
  • Критиката беше пропита от откровена зложелателност.

Антоними на зложелателност

Как се пише зложелателност

Грешни изписвания: зложилателност, злужелателност, зложелътелност, зложелателнуст
Сложна дума с две основи. Свързващата гласна е о (зл-о-желателност). Коренът жел- се пише с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зло + желая
Сложна дума, образувана от основите на 'зло' и 'желае', с наставки '-тел' и '-ност'. Калка на гръцки или църковнославянски модели.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скрита зложелателност
  • проявявам зложелателност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.