Dumite-BG – онлайн речник за българския език

иконопоклонник

[ikono pokɫɔnnik]

иконопоклонник значение:

Какво е иконопоклонник? Човек, който почита иконите като свещени изображения (в контекста на християнството, особено православието). Исторически се използва като противопоставяне на иконоборците.

1. (религия) Човек, който почита иконите като свещени изображения (в контекста на християнството, особено православието). Исторически се използва като противопоставяне на иконоборците.
2. (преносно) Човек, който сляпо се прекланя пред авторитети, идоли или фетиши.
Ударение
иконопокло̀нник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ко-но-пок-лон-ник
Род
мъжки
Мн. число
иконопоклонници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на иконопоклонник

(религия)
  • Иконопоклонниците защитавали правото да се изобразяват светци в църквите.
(преносно)
  • Той не беше критичен мислител, а просто иконопоклонник на модерните тенденции.

Антоними на иконопоклонник

Как се пише иконопоклонник

Грешни изписвания: иконопоклоник, йконопоклонник, икунопоклонник, иконупоклонник, иконопуклонник, иконопоклунник, иконопоклоннйк
Думата се пише с двойно н (нн), тъй като е образувана от корен, завършващ на н (поклон) и наставка, започваща с н (-ник).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:εἰκονολάτρης
Сложна дума от 'икона' + 'поклонник'. Калка на гръцки термини или свързана с историческите спорове около иконоборството.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ревнив иконопоклонник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.