компаньонче
[kompaˈɲɔnt͡ʃɛ]
компаньонче значение:
Какво е компаньонче? Малък или млад спътник, придружител.
1. (пряко) Малък или млад спътник, придружител.
2. (разговорно) Гальовно обръщение към домашен любимец или приятел.
- Ударение
- компаньо̀нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ком-па-ньон-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- компаньончета
Примери за използване на компаньонче
(пряко)
- Детето си имаше ново компаньонче в игрите.
(разговорно)
- Кучето е вярното ми компаньонче по време на разходките.
Как се пише компаньонче
Грешни изписвания: компанионче, компаньончи, кумпаньонче, компъньонче, компаньунче
Пише се с ь (ер малък) пред о, за да се отбележи мекостта на съгласната н.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:compagnon
Уманителна форма на 'компаньон'. Заета от френски език (compagnon), произлизаща от латинското 'companio' (този, с когото споделяш хляба си).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вярно компаньонче
- малко компаньонче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
