обирник
[oˈbirnik]
обирник значение:
Какво е обирник? Лице, което извършва грабеж или кражба, отнемайки чуждо имущество.
1. (право) Лице, което извършва грабеж или кражба, отнемайки чуждо имущество.
- Ударение
- обѝрник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бир-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обирници
Примери за използване на обирник
(право)
- Полицията залови група обирници, разбили банката.
- Обирникът беше маскиран и въоръжен.
Как се пише обирник
Грешни изписвания: убирник, обйрник, обирнйк
Думата започва с о, тъй като коренът е свързан с представката о- (обир, обирам), а не у-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обир
Образувана от корена на съществителното 'обир' и наставката за деятел '-ник'. Свързана с глагола 'обера/обирам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжен обирник
- дребен обирник
- залавям обирник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
