опълчване
[o.ˈpɤl.t͡ʃva.nɛ]
опълчване значение:
Какво е опълчване? Действието по глагола опълчвам се; противопоставяне, вдигане на бунт или изразяване на несъгласие срещу някого или нещо.
1. (общо) Действието по глагола опълчвам се; противопоставяне, вдигане на бунт или изразяване на несъгласие срещу някого или нещо.
2. (военно дело) Историческо: влизане в състава на опълчение (народна войска).
- Ударение
- опъ'лчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пълч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опълчвания
Примери за използване на опълчване
(общо)
- Опълчването на народа срещу несправедливите данъци беше неизбежно.
- Нейното опълчване срещу установените норми предизвика скандал.
(военно дело)
- Масовото опълчване на доброволците по време на войната.
Синоними на опълчване
Антоними на опълчване
Как се пише опълчване
Грешни изписвания: упълчване, опълчвани, опалчване, опълчвъне
Думата започва с представка о- и съдържа корена -пълч- (променливо ъ).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пълк
Отглаголно съществително от *опълчвам се*. Коренът е свързан с думата *пълк* (народ, войска, множество).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
