Dumite-BG – онлайн речник за българския език

послушничък

[poˈsɫuʃnit͡ʃɐk]

послушничък значение:

Какво е послушничък? Достатъчно или сравнително послушен; който изпълнява това, което му се казва (често за дете или домашен любимец).

1. (Характер) Достатъчно или сравнително послушен; който изпълнява това, което му се казва (често за дете или домашен любимец).
Ударение
послу̀шничък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-слуш-ни-чък
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
послушнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на послушничък

(Характер)
  • Днес той е много послушничък, сигурно иска нещо.
  • Кучето стана послушничко след тренировката.

Синоними на послушничък

Антоними на послушничък

Как се пише послушничък

Грешни изписвания: послушничак, пуслушничък, послошничък, послушнйчък
Правопис на умалителен суфикс -ичък.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:послушен
От 'послушен' + умалителен суфикс '-ичък'. Често се използва с оттенък на ирония или снизхождение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бъди послушничък

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.