проклинание
[prokliˈnaniɛ]
проклинание значение:
Какво е проклинание? Действието по изричане на клетви; словесен акт, с който се призовава зло върху някого.
1. (книжовно) Действието по изричане на клетви; словесен акт, с който се призовава зло върху някого.
2. (преносно) Словата на самата клетва или проклятие.
- Ударение
- проклина̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-кли-на-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- проклинания
Примери за използване на проклинание
(книжовно)
- Устата му шъпнеше тихо проклинание срещу враговете.
- Това беше не просто обида, а тържествено проклинание.
(преносно)
- Тежкото проклинание тегнеше над рода им векове наред.
Синоними на проклинание
Антоними на проклинание
Как се пише проклинание
Грешни изписвания: прокленание, пруклинание, проклйнание, проклинъние, проклинанйе
Пише се с и в корена (клин - от заклинам, кълна), а не с е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проклинати
Отглаголно съществително от *проклинам*. Формата с наставка *-ние* е по-книжовна и архаична вариация, използвана често в църковна или поетична реч, за разлика от по-честото *проклятие* (резултат) или *проклинане* (действие).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
