Dumite-BG – онлайн речник за българския език

промълвяване

[promɐlˈvʲavɐnɛ]

промълвяване значение:

Какво е промълвяване? Тихо, едва чуто или сдържано изговаряне на думи; действие по произнасяне на нещо с половин глас.

1. (общо) Тихо, едва чуто или сдържано изговаряне на думи; действие по произнасяне на нещо с половин глас.
Ударение
промълвя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-мъл-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
промълвявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на промълвяване

(общо)
  • След дълго мълчание последва плахо промълвяване на истината.
  • Промълвяването на името ѝ го накара да трепне.

Синоними на промълвяване

Антоними на промълвяване

Как се пише промълвяване

Грешни изписвания: промълвявани, промълвйаване, прумълвяване, промалвяване, промълвявъне
Пише се с променливо я, което в тази позиция (преди сричка с гласна 'а') се запазва и не преминава в 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мълва
Образувано от глагола 'промълвявам', който произлиза от корена 'мълва' (шум, глъчка, говор), със старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плахо промълвяване
  • едва чуто промълвяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.