пълнозвучен
[pɐɫnoˈzvut͡ʃɛn]
пълнозвучен значение:
Какво е пълнозвучен? Който звучи силно, ясно, богато и хармонично; който има плътен тембър.
1. (пряко) Който звучи силно, ясно, богато и хармонично; който има плътен тембър.
2. (лингвистика) За език или стил: който е богат на гласни и звучни съгласни, мелодичен.
- Ударение
- пълнозву̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъл-но-зву-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пълнозвучни
Примери за използване на пълнозвучен
(пряко)
- Неговият пълнозвучен бас изпълни залата.
- Пълнозвучен акорд завърши симфонията.
(лингвистика)
- Италианският е известен като един от най-пълнозвучните езици в света.
Как се пише пълнозвучен
Грешни изписвания: пълнузвучен, палнозвучен, пълнозвочен
Думата е сложно прилагателно, образувано от съчетание на прилагателно и съществително, които се пишат слято (едно цяло понятие). Променливото я не е налице тук, пише се с ъ в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пъл(ен) + звук
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'пълен' и съществителното 'звук' с наставка '-ен'. Калкира аналози в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълнозвучен глас
- пълнозвучен смях
- пълнозвучен стих
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
