сторък
[stoˈrɤk]
сторък значение:
Какво е сторък? Който има сто ръце; епитет за митологични великани (хекатонхейри) или божества.
1. (митология) Който има сто ръце; епитет за митологични великани (хекатонхейри) или божества.
2. (преносно) Който може да върши много неща едновременно; изключително деен и сръчен (поетична употреба).
- Ударение
- сторъ'к
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сто-рък
- Род
- мъжки
Примери за използване на сторък
(митология)
- В древногръцките митове се разказва за сторък великан, който помагал на бог Зевс.
- Изображението представяше сторък демон, всяващ ужас с многобройните си оръжия.
(преносно)
- Народът е сторък строител на своето бъдеще.
Как се пише сторък
Грешни изписвания: сторак, сто-рък, стурък
Думата е слято изписвано сложно прилагателно име (числително + съществително).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сто + ръка
Сложна дума, образувана от съединяването на числителното 'сто' и съществителното 'ръка'. Следва модела на старобългарски и фолклорни епитети за хиперболизиране на физически качества.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сторък великан
- сторък демон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
