цивря
[ˈt͡sivrʲɐ]
цивря значение:
Какво е цивря? Плача тихо, но досадно, с писклив или хленчещ глас; хленча.
1. (разговорно) Плача тихо, но досадно, с писклив или хленчещ глас; хленча.
2. (преносно) Издавам провлачен, неприятен, писклив звук (за музикален инструмент или машина).
- Ударение
- цѝвря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- цив-ря
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на цивря
(разговорно)
- Детето не спираше да циври за нова играчка.
- Стига си циврил, нищо лошо не е станало.
(преносно)
- Старата цигулка цивреше в ръцете на неукия музикант.
Как се пише цивря
Грешни изписвания: цивра, цевря, цйвря
Думата се пише с и в корена. При спрежение в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -я (цивря, циврят).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:Звукоподражателен корен
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ писклив, неприятен звук. Сродна с диалектното 'цивка' (струя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- цивря жално
- цивря на умряло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
