благонамереност
[bɫɐgonɐˈmɛrɛnost]
благонамереност значение:
Какво е благонамереност? Качество на човек, който има добри намерения, доброжелателно отношение и липса на злоба или задни мисли спрямо другите.
1. (етика/психология) Качество на човек, който има добри намерения, доброжелателно отношение и липса на злоба или задни мисли спрямо другите.
- Ударение
- благонамѐреност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-на-ме-ре-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на благонамереност
(етика/психология)
- Той подходи към проблема с изключителна благонамереност и търпение.
- Въпреки критиката, усещах нейната благонамереност и желание да помогне.
Синоними на благонамереност
Антоними на благонамереност
Как се пише благонамереност
Грешни изписвания: благонамериност, блъгонамереност, благунамереност, благонъмереност, благонамеренуст
Свързващата гласна е о. Пише се с е в наставката '-еност'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:благ + намерение
Сложна дума, образувана от основите 'благ' (добър) и 'намерение' + суфикс '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам благонамереност
- дух на благонамереност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
