незвучен
[nɛˈzvut͡ʃɛn]
незвучен значение:
Какво е незвучен? За съгласен звук – който се произнася без участието на гласните струни; беззвучен.
1. (фонетика) За съгласен звук – който се произнася без участието на гласните струни; беззвучен.
2. (общо) Който не е ясен, силен или мелодичен; приглушен.
- Ударение
- незвỳчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-зву-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- незвучни
Примери за използване на незвучен
(фонетика)
- Съгласните 'п', 'т' и 'к' са беззвучни (незвучни).
- В края на думата звучните съгласни се обеззвучават и стават незвучни.
(общо)
- Чу се незвучен удар по дървото.
Как се пише незвучен
Грешни изписвания: не звучен, незвочен
Пише се слято като термин във фонетиката или когато означава качествено прилагателно (глух).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѫкъ
Произлиза от старобългарското 'звѫкъ' (звук). Образувано с отрицателна частица 'не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- незвучна съгласна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
