покорен

поко̀рна, поко̀рно, мн. поко̀рни, прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен.
същ. поко̀рност, покорността̀, ж.
----
покорѐна, покорѐно, мн. покорѐни, прил. Когото са покорили. Покорена територия.