послушнически
[poˈsluʃ.ni.t͡ʃɛs.ki]
послушнически значение:
Какво е послушнически? Който се отнася до послушник (новак в манастир) или му принадлежи.
1. (църковен) Който се отнася до послушник (новак в манастир) или му принадлежи.
2. (преносно) Който изразява прекомерно смирение, покорство или липса на собствена воля.
- Ударение
- послу̀шнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-слуш-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- послушнически
Примери за използване на послушнически
(църковен)
- Той носеше скромни послушнически дрехи.
- Послушническият период е време за изпитание на волята.
(преносно)
- Изпълняваше заповедите с послушнически ентусиазъм.
Как се пише послушнически
Грешни изписвания: послушничестки, пуслушнически, послошнически, послушнйчески, послушническй
Пише се без 'т' преди наставката '-ски'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:послушник
Производно от съществителното 'послушник' (лице, което се подготвя за монах) + наставка '-ски'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
