пълнота

Пълнота е понятие, което може да се разбира по няколко начина в зависимост от контекста, в който се използва.

• В едно от най-често използваните си значения, пълнота означава цялост, интегралност, целокупност, запълненост, завършеност, изчерпателност, съвкупност на нещо, т. е. състоянието на нещо, което е цяло, завършено и пълно.
• В друго значение, пълнота е дебелина, затлъстялост, шишкавина, т. е. състоянието на нещо или някого, който е с наднормено тегло или обем.
• В трето значение, пълнота е богатство, съдържателност, плодовитост, т. е. състоянието на нещо или някого, който е богат, плодовит или пълен с ресурси.
• В последно значение, пълнота е набитост, охраненост, сила, т. е. състоянието на нещо или някого, който е силен, устойчив или пълен с енергия.