тон
[tɔn]
тон значение:
Какво е тон? Звук с определена височина, сила и тембър.
1. (музика) Звук с определена височина, сила и тембър.
2. (общуване) Начин на говорене, който изразява отношение, чувство или настроение; интонация.
3. (изобразително изкуство) Оттенък на цвят; степен на светлост или наситеност.
4. (мерни единици) Единица за измерване на маса, равна на 1000 килограма.
- Ударение
- то̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тонове
Примери за използване на тон
(музика)
- Цигулката издаде чист и ясен тон.
- Песента е в мажорен тон.
(общуване)
- Не ми говори с такъв заповеден тон!
- Тонът на разговора стана по-сериозен.
(изобразително изкуство)
- Картината е издържана в топли тонове.
- Пастелните тонове успокояват окото.
(мерни единици)
- Камионът превозва пет тона пясък.
- Добивът на пшеница достигна хиляди тонове.
Как се пише тон
За мерната единица бройната форма е тона (напр. два тона), а обикновената множествена е тонове (напр. много тонове руда).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:tónos
Думата е омоним с два различни произхода. 1. От гръцки 'tónos' (напрежение, звук) за звук/цвят. 2. От средновековен латински 'tunna' (бъчва) през френски 'tonne' за мерната единица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добър тон
- висок тон
- метричен тон
Фразеологизми:
- давам тон
- давам тон в живота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
