благожелателност
[bɫa.ɡo.ʒɛˈɫa.tɛl.nost]
благожелателност значение:
Какво е благожелателност? Качество на човек, който е изпълнен с добри намерения, отзивчивост и готовност да помага на другите.
1. (етика) Качество на човек, който е изпълнен с добри намерения, отзивчивост и готовност да помага на другите.
- Ударение
- благожела́телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-же-ла-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на благожелателност
(етика)
- Тя го посрещна с присъщата си благожелателност.
- Неговата благожелателност предразположи всички гости.
Синоними на благожелателност
Антоними на благожелателност
Как се пише благожелателност
Грешни изписвания: благожелателноста, блъгожелателност, благужелателност, благожелътелност, благожелателнуст
Думата завършва на наставката -ост. При членуване се пише с двойно т (благожелателността).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + желая
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'благожелателен'. Корените са старобългарските 'благо' (добро) и 'желая' (искам), калкиращи гръцки модели за добронамереност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам благожелателност
- искрена благожелателност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
