строптив
[stropˈtif]
строптив значение:
Какво е строптив? Който проявява инат, не се подчинява лесно, обича да противоречи или да прави нещата наопаки.
1. (характеристика на личността/животно) Който проявява инат, не се подчинява лесно, обича да противоречи или да прави нещата наопаки.
- Ударение
- строптѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- строп-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- строптиви
Примери за използване на строптив
(характеристика на личността/животно)
- Младият жребец беше изключително строптив и не позволяваше да го оседлаят.
- Тя имаше строптив характер и трудно приемаше чуждо мнение.
Синоними на строптив
Как се пише строптив
Грешни изписвания: струптив, стропчив, строптйв
Пише се с 'о' в корена. Проверката може да се направи чрез съпоставка с родствени форми, макар коренът да е непродуктивен в съвременния език.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стропътъ
Свързва се със старинния корен, означаващ 'препятствие', 'неравност' или 'наопаки'. Родствено с руското 'строптивый'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строптив кон
- строптив характер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
