своенравен
[svoɛnˈravɛn]
своенравен значение:
Какво е своенравен? Който следва само собствените си желания и капризи; с тежък, неустъпчив характер.
1. (характерология) Който следва само собствените си желания и капризи; с тежък, неустъпчив характер.
- Ударение
- своенра'вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сво-ен-ра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- своенравни
Примери за използване на своенравен
(характерология)
- Тя беше своенравно дете и трудно се поддаваше на възпитание.
- Конят се оказа своенравен и не позволяваше да бъде язден.
Синоними на своенравен
Как се пише своенравен
Сложната дума се пише слято. Съединителната гласна е е (своенравен), а не 'и'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:свой + нрав
Сложна дума, образувана от основите на местоимението 'свой' и съществителното 'нрав' (характер), свързана със съединителна гласна 'е'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- своенравен характер
- своенравно поведение
