непокорим
[nɛpokorim]
непокорим значение:
Какво е непокорим? Който не може да бъде покорен, подчинен или победен; който не се предава.
1. (пряко) Който не може да бъде покорен, подчинен или победен; който не се предава.
2. (преносно/характер) Който не търпи чужда воля, горд, свободолюбив и буен.
- Ударение
- непокорѝм
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-по-ко-рим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непокорими
Примери за използване на непокорим
(пряко)
- Крепостта се оказа непокорима за нашествениците.
- Непокоримият връх привличаше алпинисти от цял свят.
(преносно/характер)
- Тя имаше непокорим дух и винаги правеше това, което сметнеше за правилно.
- Непокоримата му природа му създаваше проблеми с властта.
Синоними на непокорим
Антоними на непокорим
Как се пише непокорим
Грешни изписвания: непукорим, непокурим, непокорйм
Пише се слято, тъй като е едно слово. Използват се две 'о' в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:не- + покоря
Производна дума, образувана от отрицателната частица 'не' и корена на глагола 'покорявам', със суфикс за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- непокорим дух
- непокорима воля
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
